Истината на живота

Познавам истина една в живота
и тя е обща истина в света.
Отхвърлиш ли от шията хомота,
ти виждаш вече иначе целта.

И седнеш ли на топло, на софрата,
и сгрееш ли на огъня ръце,
продаваш си на Дявала душата...
Това е твойто истинско лице!

Бледнеят прежните ти идеали,
спатъхва и младежкият ти плам!
Продаваш верните другари,
да можеш кокала да глозгаш сам!

И бившите мечти, лозунги, думи,
остават  само подли хитрини
и битките, изстрадани с куршуми,
и жертвите, напразни са били!

И хората с възвишените  цели,
борците за надежда и мечти,
остават в тинята, крака преплели,
и този свят започва да боли!

Умират хора, раждат се еснафи
с апартаменти, с вили и коли,
и стават отмъстители дребнави,
и сякаш други и не са били!

Така че стават дребни интриганти,
изстискват своя минал капитал.
Избират постове, ловят брилянти
и все пресмятат кой какво е дал!

Събарят също своите кумири
и алчността им е с отворени очи,
не истина, а келепир се дири
и се погазват светлите мечти!