Nov 5, 2013, 10:07 AM

Истината на живота

  Poetry » Civic
596 1 1

Истината на живота

Познавам истина една в живота
и тя е обща истина в света.
Отхвърлиш ли от шията хомота,
ти виждаш вече иначе целта.

И седнеш ли на топло, на софрата,
и сгрееш ли на огъня ръце,
продаваш си на Дявала душата...
Това е твойто истинско лице!

Бледнеят прежните ти идеали,
спатъхва и младежкият ти плам!
Продаваш верните другари,
да можеш кокала да глозгаш сам!

И бившите мечти, лозунги, думи,
остават  само подли хитрини
и битките, изстрадани с куршуми,
и жертвите, напразни са били!

И хората с възвишените  цели,
борците за надежда и мечти,
остават в тинята, крака преплели,
и този свят започва да боли!

Умират хора, раждат се еснафи
с апартаменти, с вили и коли,
и стават отмъстители дребнави,
и сякаш други и не са били!

Така че стават дребни интриганти,
изстискват своя минал капитал.
Избират постове, ловят брилянти
и все пресмятат кой какво е дал!

Събарят също своите кумири
и алчността им е с отворени очи,
не истина, а келепир се дири
и се погазват светлите мечти!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...