Шаар (Бòгумѝл Шàар)
14 48
3 ago 2021, 17:14

Истината раждала се в спора... 

  Poesía » Filosófica
2546 5 42

Истината раждала се в спора…

 

Колко глупаво е да се спори

за неведоми за нас неща!

Споровете водят до раздори

и от тях извира глупостта.

 

Истината раждала се в спора –

казал някой си мъдрец голям,

който е живял далеч от хóра

и е спорел с ехото си сам.

 

Всеки да живее, както знае,

без да пречи на другар и враг! –

Истината може би в това е,

но нима не съм и аз глупак?!...

 

Колко злоба се поражда в спора!

Но нали ще има Съд правдив?... –

Там за всички правоверни хóра

ще се изясни кой – прав, кой – крив!

© Бòгумѝл Шàар Todos los derechos reservados

Свързани произведения
За спора и истината
щураче (любимка) щураче
Prosa » Otros
Особняче:
- Колко много звезди има тази вечер. Толкова е красиво, като океан, небесен океан.
Точното око:
- Обясни ми, къде видя много звезди, като реално тази вечер има само пет звезди на небето. Даже, онова там май не е звезда, а самолет.
Особняче: ...
  872  5  6 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ти нямаш вина, причината е в наличието на много спори
  • Това е и моята теза, но явно не съм я изразил достатъчно ясно, щом се получи такъв спор...
  • Даже не прочетох всички коментари. Ако има например три различни мнения, как ще се роди истина? Аз не споря, това не означава, че нямам мнение.,Просто не го налагам. И няма да взема чужда истина за своя..
  • Ив… (Ивайло Христов), пророците са избрани и призвани от Бог да проповядват Неговото Евангелие и да известяват Неговата воля.

    “В светите на земята и в избраните, В тях е всичкото ми благоволение.” (Псалми 16:3).

    Помествам ти още няколко препратки от Словото на Бог, които ни показват ясно, че формата на земята е КРЪГ.

    „ Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.” (Еклисиаст 1:6).
    „Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната” (Притчи 8:27).
    „веселейки се на земния Негов кръг, и радостта ми беше със синовете човешки.” (Притчи 8:31).
    „Поставил е граница (ред, закон) върху кръга на повърхността на водите, при края на светлината и мрака.” (Йов 26:10).

    Благословена вечер!
  • Логически истината е такава, когато се базира на реални факти и аргументи.
    За "другата" истина - майсторът го е казал - точно и ясно.
    Философията е науката на всички науки, тя борави с понятия, постулати, съждения, логически доказателства. Отвлечена е за дървените философи.
    Правоверни, друговерни, съд правдив - тука се отива в друга насока.
    И да - доказва се истината в спора, ако е изведена логически с тъждествено заключение. И не - ако вместо логически аргументи се дискутира с предположения и хипотези. Тогава всеки ще пледира своите възприятия и разбирания, а няма ли една основа в търсенето ѝ, няма и да има изведена крайна теза.
    Забавно ми беше да прочета!
    Интересен и провокативен автор, поздравления!
  • Ив..., велик си... толкова глупости изприказва, колкото няма пясък в пустините. Аплодисменти и към теб...
    В края на краищата човек прави това, което му се отдава...
  • Всичките ти мнения тук в качеството си на велик поет и философ ли ги даваш? Щото според последното ти, само велики поети и философи имат право да публикуват стиховете си и да изказват мисли.

    И да, всеки сам достига до истините, кой колкото може и това е най-правилния начин. Чета, наблюдавам и си правя изводи. Изобщо не е нужно да се спори.
  • - Учителю, дългогодишното ми обучение завършва днес.
    Дойде времето ми да науча отговора на великия въпрос "Каква е тайната за щастлив и дълъг живот"?
    - Да не спориш с идиоти.
    - Но, учителю, не мисля че това е наистина ТАЙНАТА!
    - Съгласен съм с теб, прав си.

    Може би мъдростта се определя до някъде от това, да може да прецениш кога има смисъл да споделиш и защитаваш истината си и кога това занимание е единствено "губи време"
  • "Лека полека и нещата си отиват към бой..."🤦‍♀️
    Шаар, дори и ти се вкара във филма без да щеш. И между шамарите.
  • Ив... как не се досетих, че си се припознал във втория куплет и кой знае в какво и в кого още... извинявай, сляпа съм била... и всички други май...
  • Ив, лошо е и когато започнеш да пишеш назидателни коментари
  • Ти си като ехо Ив..., сам си говориш и сам си отговаряш...
  • Има спорове, в които всеки остава със своята истина. Защото истината е това, в което вярваме.
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/spor-za-sytvorenieto
  • Да спориш или да не спориш, това е въпросът! 😀
    Според древногръцкият философ Сократ, истинското знание и мъдрост са в живия диалог и полемиката с опонента.
    И няма нищо лошо в това да се разнищват подобни въпроси, защото спорейки, човек стига до изводи и констатации, до които иначе не би достигнал сам. Например може за много хора спорът дали съществува Бог или не,
    да изглежда безмислен. Но съмнението винаги поражда спор. А съмнението и разумът са в основата на философията - "Майка на всички науки".
  • "Животът е различен през различните очи, а очите са различни, защото животът на всеки един от нас е различен!"
    Пепи, това е от профила ти... всеки вижда нещата по различен начин и не е необходимо заради това някой да бъде нападан, да му се дудне и да му се иска обяснение какво е искал да каже...
  • душата нали не умирала? умираме или не?

    пп
    да я беше поставил в някоя точна наука творбата си, да не спорим!
  • Стихът е поставен в раздел философия, а тя не е точна наука. Какво не разбрахте?
    Както го е почуствал авторът, така го е написал. Шантавият тук е само един.
    Истината е, че всеки ще умре някой ден... и шантавия нека да оспори и това...
  • Като умрем, ще разберем?
    Значи живеем в параноични страхове за неща, които няма как да разберем, докато сме живи, но пък имаме надежди за неща, които нямат доказателства? Шантав народ, ей!
  • Само едно нещо ще кажа на Великия философ и Съдник - Ивайло: нали се досещаш. че ако всеки си е живеел, както знае, без да пречи на другар и враг, то тогава никой е нямало да бъде опечен, защото никой нямало да се бърка на другия в работата, щом някой започнел да твърди че Земята е сфера - много му здраве, да си живее както ще - другите нямало да го закачат.
    А това, че заявяваш, че Бог няма да ни съди и май изобщо отричаш съществуването Му - е точно от неведомите неща, за които съм писал, че е глупаво да се спори, така или иначе всички ще умрем и ще разберем Истината.

    Мир и вдъхновение на всички Ви!
    Благодаря Ви за всички коментари!
  • Ив... (Ивайло Христов), кръгът не отхвърля сферата, нито сферата отхвърля кръга.

    http://rechnik.info/%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B3

    http://www.onlinerechnik.com/duma/%D1%81%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0

    Когато Бог Е говорил на човеците, Той Е употребил думата КРЪГ, за да може да бъде по-лесно разбран. В Исая 40 глава, стих 22, Той Го Е казал кратко и ясно, че земята е КРЪГ, и е изрично да се оспорва Словото Му, просто, защото в своето мъдруване хората глупеят.

    А "опеканите неколцина учени" , за разлика от техните съдии, са познавали Словото на Бог и са Му служили предано.

    https://www.marica.bg/svqt/izgarqt-na-klada-qn-hus-kato-eretik

    https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE_%D0%91%D1%80%D1%83%D0%BD%D0%BE

    Бъди здрав!!!
  • Ив… (Ивайло Хрстов), Библията твърди и „Бог праведно ни е обяснил”, че земята е кръг, няколко века преди да бъдат „ опекани неколцина учени”.

    „Онзи, Който седи над кръга на земята, пред Когото жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса, И го разпъва като шатър за живеене” (Исая 40 глава, стих 22).
    Нека да погледнем и Исая 66 глава, стих 1: „„Така казва Господ: Небето Ми е престол и земята е Мое подножие“.
    Словото ни показва ясно, че формата на земята е кръг, и над този кръг седи Създателят.

    А относно Истината, тук може да се прочете за Нея:
    https://www.churchofjesuschrist.org/broadcasts/article/ces-devotionals/2013/01/what-is-truth?lang=bul

    Благословен ден на всички откровенци!
  • Истаната ражда се във спора,
    щом разумът говори.
    Но често тя умира в спора,
    празноглавието щом започне да говори.

    За съжаление много често, поради умора в една от страните в спора, истината се погребва някъде там, защото се изискват много повече усилия да доказваш, отколкото да опровергаваш.
    Спорът е кулминациона точка на дебата и добре си го казал в стиха, какво може да породи един спор.
  • "Спор" е много общо понятие. Тук влиза и дискусията, и диспута и препирнята, и кавгата и т.н.
    В стихото не става въпрос за конкретен спор, нито за естеството на този спор. Дали две държави спорят за територия и избухва война, дали някакви пияници се псуват за нещо в кръчмата, дали учени спорят за някоя научна теория... Има голяма разлика, нали?
  • Ив, какво ти дава основание да смяташ, че знаеш „нелицеприятните истини“ и че трябва да ги казваш на хората? За стойността на творбата ми – не претендирам, че има такава. 😊
    След всеки спор всички участващи срани са по-убедени в своята позиция, отколкото да стигнат до някакво средно мнение. Може би спорим, за да убедим себе си, за нещата, в които сме напълно сигурни никога не спорим. Дали някой ще тръгне да спори, че е мъж, че е жена, че е човек, че живее на Земята?...
    Не винаги в спора се поражда злоба, но често се случва, затова и в речника като синоним на „спор“ е дадена думата „препирня“.

    Тъй като коментарите са ограничени по обем, трябва да напиша 10 коментара под собственото си стихотворение, за да отговоря на всички, което не е особено коректно. 😊
    Ако някой наистина го интересува нещо относно съдържанието на произведението, може да ми пише на лично.
    Още веднъж Ви благодаря за изразените мнения и за завързалата се дискусия.

    Благодаря и на DPP за коментара!
  • За неведоми неща може само да се дискутира , а за фактически неща е хубаво да се поспори, пък ако има и кой да се докаже е най-добре
    Хубаво и смислено стихотворение.
  • Много благодаря на Дарина, че обръща внимание на огромната разлика между двете думи. Аз ще се позова на речника на БАН:
    Спор: Оживен разговор, при който се защитават различни мнения; препирня.
    Дискусия: Обсъждане на някакъв спорен въпрос или проблем на събрание, в печата, с цел да се реши правилно; дискутиране.
    От тези две дефиниции става ясно, че когато Ивайло използва думата „спор“, всъщност ѝ придава значението на думата „дискусия“.
    За първия коментар на Ивайло – под „всеки да живее, както знае, / без да пречи на другар и враг!“ имам предвид – никой да не се опитва да налага своите виждания и вярвания на останалите. Ясно е, че всички сме в някакви отношение и конфликтите са неизбежни, но когато някой заяви, че само неговите вярвания са правилни, правоверни, се стига до кръстоносни походи, инквизиция, джихад и др. под.
    Имаш пълното право да мислиш, че спорът е задължителен, за мен не е, трябва ли да спорим? 😊
  • Привет на всички Ви! 😊
    Благодаря Ви за изразените мнения в коментарите!
    Честно казано, мислех да не пиша нищо, но би изглеждало така, сякаш се изживявам като някой мъдрец, който се дистанцира от дискусията. А и е редно да отговоря на Ивайло, който изказа доста крайно и категорично мнение за мен, но по реда на нещата.
    На първия коментар на Дарина – проблемът е там, че в повечето случаи изобщо не знаем дали сме прави, или не, и ако мислим, че сме прави, а грешим, само ще заблуждаваме и околните.
    Относно първия коментар на Ина-Калина – дали това, че всички спорещи са съгласни с нещо, означава че то е правилно? Допреди шест-седем века всички са били съгласни, че Земята е плоска и стои върху гърба на огромна костенурка, а цялата Вселена се върти около нас… 😊 Хареса ми алюзията със съня и с бутилката… Ако някой сънува, че е свободен, трябва ли да го будим?... А и кой ни гарантира, че и ние не сънуваме, че сме свободни?!
  • Никога не ми се е случвало. Даже за ведоми. Не познавам механизмите на спора и затова предварително се заявявам като губеща страна. Мирът и собственият ми комфорт са ми важни неща.
  • Колко глупаво е да се спори за неведоми за нас неща!

    Тп си е написано, какво да спорим за някакъв неведом съд
  • Решението е в диалога. Когато нещата тръгнат към спор, говорете, не спорете. Защото, когато всеки държи да докаже колко е прав, то значи в разговора участват само пълни глупендери. И да, тогава се превръща в спор.
    Ето сега, например не разбрах идеята за правдивия съд, но не мога да я оспоря, защото знам, че нито авторът, нито пък аз самата сме сигурни дали съществува и дали е правдив този съд. Но щом авторът го твърди, то значи или го знае със сигурност, или ме лъже. И в двата случая спорът е излишен и не ми остава нищо друго освен да се съглася. Защото, ако е по-агресивен рискувам и да ми шибне един. И що? За една лъжа. No, thanks!😊
  • Моят съд е моята съвест. Само децата не са отговорни за постъпките. Големите хора сами си носят кръстта.
  • Добър цитат, Вики Така си е. Само че в ония времена да си "идиот" все още не е било на мода
  • Отговорил си точно още с 1-те изречения. А и от спор има смисъл само ако спорещите са на едно емоционално и интелигентно ниво. Иначе всеки ще слуша само себе си.
    Поздравления!
  • Според Марк Твен, " Ако спориш с идиот, то вероятността той да прави абсолютно същото, е много голяма." Когато има достатъчно интелигентност да се приеме чуждата гледна точка, с добронамереност и разбиране, няма нужда от спор. А когато я няма, споровете са излишни. Хареса ми!
  • Донякъде това е и моята идея - че всеки си има своя истина и свои вярвания и е глупаво да се спори кой е прав и кой - не.
  • А ти, Ив..., искаш всички да приемат твоята истина за единствената, исконната истина. Но тя е само и единствено твоята истина!
  • Съгласен съм с всички Ви - живейте и си мислете, както искате. Не се ангажирам с нещата, които пиша, така съм го почувствал, така съм го написал. Дали има стойност и дали твърденията в него са верни, изобщо не ме интересува и не е моя грижа.
    Мир и вдъхновение на всички Ви!
  • ха ха Туше!
  • Не споря за начина по който се дискутира..
  • Ина, ти сигурно имаш предвид дискусия, а не спор. Щото има голяма разлика
  • Разбира се, че се ражда в спора. Иначе всеки си носи неговата истина. А в спора се ражда тази, с която всички спорещи са съгласни. Друг е въпроса дали трябва да спориш. Ако сънят е много дълбок и бутилката е запушена звукът от тирбушон не помага...
  • Много вярно. Според мен кривият все иска да е прав Подбира си компания от криви, като него и в тази компания всички са прави ;Р
    А правият, все му е едно, щото и сред прави, и сред криви, той си е прав. Няма нужда от спорове, да доказва, че е прав. Кат го питат-отговоря, кат види, че питат, за да спорят, млъква.
Propuestas
: ??:??