thedac (Димитър Драганов)
873 1129
25 ago 2018, 0:36

Истини 

  Poesía » Civil
347 1 4

Подир лятото се движа, нижа словото на плет.
Свободата ще харижа в светъл стих без тоалет.
Появи ли се момиче в енергичното сърце?
„Той не може да обича!“ – рече стадното лице.
Етикета залепиха в утро, рязано от глъч.
Топлината ми свалиха – счупен пред окото лъч.
На душата ми застана парфюмирана сълза,
а цената е стомана, инкрустирана в дланта.
Не оставяме доброто да едрее и твори,
но забравяме, че злото търговията върти.
Оцеляване под нула се развива – паразит.
Стича се кръвта по скули. Пенсионерът е пребит.
„Има ли надежда вече?“ – пита бягащият ден.
И се свлече надалече, от безмълвие втрещен.
Да запея до безкрая? Ще получа пауза пак.
Сиво бъдеще гадая и живот, окъпан в мрак.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, че тук се спряхте!
  • Хубаво е, Мите. Само последните две строфи "накуцват".
  • Редове и стихове, а са истини - и добри, и "през сълзи"...за да смачкаме плевелите във тревата, и цветята диви ще смаже със пети. Браво!
  • Много искам гаданието да е грешно, но знам, че не е. Поздрав! Много си талантлив!
Propuestas
: ??:??