Истини
Подир лятото се движа, нижа словото на плет.
Свободата ще харижа в светъл стих без тоалет.
Появи ли се момиче в енергичното сърце?
„Той не може да обича!“ – рече стадното лице.
Етикета залепиха в утро, рязано от глъч.
Топлината ми свалиха – счупен пред окото лъч.
На душата ми застана парфюмирана сълза,
а цената е стомана, инкрустирана в дланта.
Не оставяме доброто да едрее и твори,
но забравяме, че злото търговията върти.
Оцеляване под нула се развива – паразит.
Стича се кръвта по скули. Пенсионерът е пребит.
„Има ли надежда вече?“ – пита бягащият ден.
И се свлече надалече, от безмълвие втрещен.
Да запея до безкрая? Ще получа пауза пак.
Сиво бъдеще гадая и живот, окъпан в мрак.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados
