3 ene 2015, 1:58

Истини от дъното на бутилката

937 0 22

 

Остаряват минутите -

        в часове се превръщат.

         Закъснява ли влакът

на щастливото бъдеще?

Пак гърмят фойерверките

         и на гарата чакаме

     да се шмугнем в купето

със място  запазено.

Без въпрос за билета

         и за дестинацията,

      (изтъргувахме старите

демодирани навици)...

Очилата със цвят на жаргон

        ще показват във розово

      черното.

И каквото било е било...

За последно

      (или предпоследно)

Пак отново

в бутилката празна

          ще открием пропуснати

          истини.

И  ще мразим,

             което обичахме

               без да можем

да го задържим...

Ще се кръстим без вяра,

          ще се кланяме с важност,

          ще пилеем и малкия шанс

Като мислим и дишаме, като говорим

да оставим след себе си

нещо добро...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Защо ли си слагаме тези очила " с цвят на жаргон"? Замисляща е тук поезията ти, сякаш правиш дисекция на душевните ни нагласи.
    Браво, Доче!
  • Споделям светлото послание - да оставим след себе си нещо добро...
    Хубав философски стих!
    Поздравления, Дочка!
  • Превръщат се минутите във часове
    и часовете във години,
    планираме живот за векове,
    а той е миг изстинал. Поздравления, Доче!
  • Излята горчилка, която ме замисли. Поздравления!
  • Не видях, че са спуснали бариерата... и се разминахме на косъм! ЧНГ - добра да е!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...