Истини от дъното на бутилката
Остаряват минутите -
в часове се превръщат.
Закъснява ли влакът
на щастливото бъдеще?
Пак гърмят фойерверките
и на гарата чакаме
да се шмугнем в купето
със място запазено.
Без въпрос за билета
и за дестинацията,
(изтъргувахме старите
демодирани навици)...
Очилата със цвят на жаргон
ще показват във розово
черното.
И каквото било е било...
За последно
(или предпоследно)
Пак отново
в бутилката празна
ще открием пропуснати
истини.
И ще мразим,
което обичахме
без да можем
да го задържим...
Ще се кръстим без вяра,
ще се кланяме с важност,
ще пилеем и малкия шанс
Като мислим и дишаме, като говорим
да оставим след себе си
нещо добро...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
