Истинска
Тази любов бе спокойно пристанище,
пристан на трудна и мъчна съдба,
тази любов бе за мене светилище,
на жарки молитви бе отговор тя.
Пролетен лъч в мразовитата зима,
сгряващ, изпълващ с живот,
нежен дъждец сред гореща пустиня
бе животворна, неспирна любов.
Тази любов, не мечтана, нечакана,
песен за моята душа,
тази любов бе едничката истина,
в нея събран бе за мене света.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивелина Дамянова Todos los derechos reservados
