18.09.2011 г., 0:16 ч.

Истинска 

  Поезия » Любовна
637 0 3

 

 

Тази любов бе спокойно пристанище,

пристан на трудна и мъчна съдба,

тази любов бе за мене светилище,

на жарки молитви бе отговор тя.

 

 

Пролетен лъч в мразовитата зима,

сгряващ, изпълващ с живот,

 нежен дъждец сред гореща пустиня

бе животворна, неспирна любов.

 

Тази любов, не мечтана, нечакана,

песен за моята душа,

тази любов бе едничката истина,

в нея събран бе за мене света.

 

© Ивелина Дамянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??