В усмивката ми влюбвай се,

но истински обичай тъгата ми,

за да бъда аз любимото момиче,

когато болката крещи

и с премрежени от сълзи очи

покорно я прегръщам!

В смеха ти ще се влюбвам аз,

но истински ще те обичам,

когато помръква погледа ти,

подготвен да пребориш удара

или смирено да приемеш

с мъдростта на победител.

Не, не съм поетеса на драмата

и никак не е по вкуса ми,

когато животът играе

тази игра...необходима.

Защото никой не е отрекъл

болката и пречиства, и калява!

Влюбвай се в целувката ми

внезапно докоснала те.

Ще се влюбвам в ръцете ти,

нежност обещаващи в нощта.

Но всеки истински да обича себе си –

 е най-сигурният път за любовта ни.

Не, не възпявам егоизма.

Отдавна всъщност егото

преглътнах...може би.

Но нека всеки бъде личност,

запазил своя път и смисъл,

до безкрай да се пленяваме...

...Но никога пленници да не бъдем...