22 апр. 2016 г., 08:39

Истинска обич

557 0 0

В усмивката ми влюбвай се,

но истински обичай тъгата ми,

за да бъда аз любимото момиче,

когато болката крещи

и с премрежени от сълзи очи

покорно я прегръщам!

 

В смеха ти ще се влюбвам аз,

но истински ще те обичам,

когато помръква погледа ти,

подготвен да пребориш удара

или смирено да приемеш

с мъдростта на победител.

 

Не, не съм поетеса на драмата

и никак не е по вкуса ми,

когато животът играе

тази игра...необходима.

Защото никой не е отрекъл

болката и пречиства, и калява!

 

Влюбвай се в целувката ми

внезапно докоснала те.

Ще се влюбвам в ръцете ти,

нежност обещаващи в нощта.

Но всеки истински да обича себе си –

 е най-сигурният път за любовта ни.

 

Не, не възпявам егоизма.

Отдавна всъщност егото

преглътнах...може би.

Но нека всеки бъде личност,

запазил своя път и смисъл,

до безкрай да се пленяваме...

 

...Но никога пленници да не бъдем...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антонина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...