Днес реших да пусна всичко старо, извехтяло,
протъркано, до болка посивяло.
Въоръжих се е чаша вино и лупа,
за да пречупя слънчевият лъч в дъга.
Досетих се, че мога и от бръчките да се откажа,
така и целулита ще накажа.
В голям пакет аз смело ги увивам,
от плътско удоволствие премирам.
Уви жената никога не е доволна,
а главата става все по-болна.
Неможе тъй, истинска промяна трябва,
да може тоз живот по да се ядва...