Днес реших да пусна всичко старо, извехтяло,

протъркано, до болка посивяло.

Въоръжих се е чаша вино и лупа,

за да пречупя слънчевият лъч в дъга.

Досетих се, че мога и от бръчките да се откажа,

така и целулита ще накажа.

В голям пакет аз смело ги увивам,

от плътско удоволствие премирам.

Уви жената никога не е доволна,

а главата става все по-болна.

Неможе тъй, истинска промяна трябва,

да може тоз живот по да се ядва...