Сякаш наистина, почти на шега,
влюбих се в твойте прекрасни очи,
във мекият блясък на твойта коса,
във всичко, в което вярваше ти.
Обичах безумно, признавам дори,
твоята рокля на сини цветя,
твоето „днес“ и твойто „преди“,
твойта усмивка, красяща света.
И с твоя портрет, запечатан във мен,
вървях по хиляди малки пътечки,
неуморно се лутах, от тебе пленен,
през огън и лед, и всякакви пречки. ...