7 jun 2007, 22:15

Истински

  Poesía
1.1K 0 1
От кръвта ние вечно ръцете си мием,
от рани не можем сълзите да крием.
До край ще се борим и няма да спрем,
пътят злощастен ще извървим.
Всяка болка с всичко ще платим,
да няма нищо неказано в края.
Няма да има кой да ни спре,
тази сила изпълва ни, знайте.
Не заставай на пътя ни,
сред нас място ти нямаш.
Силни сме, зли сме,
с нечисти сърца, с порочни тела.
Но с цел една:
"До край да сме ние, Победители във всяка борба"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Има емоция и се усеща някакъв гняв...Интересно си построила творбата си- във формата на тайфун! Умишлено ли е, много се връзва със съдържанието? Единствено не разбрах, за какво точно се борите?
    Поздрави!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...