7.06.2007 г., 22:15

Истински

1.1K 0 1
От кръвта ние вечно ръцете си мием,
от рани не можем сълзите да крием.
До край ще се борим и няма да спрем,
пътят злощастен ще извървим.
Всяка болка с всичко ще платим,
да няма нищо неказано в края.
Няма да има кой да ни спре,
тази сила изпълва ни, знайте.
Не заставай на пътя ни,
сред нас място ти нямаш.
Силни сме, зли сме,
с нечисти сърца, с порочни тела.
Но с цел една:
"До край да сме ние, Победители във всяка борба"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има емоция и се усеща някакъв гняв...Интересно си построила творбата си- във формата на тайфун! Умишлено ли е, много се връзва със съдържанието? Единствено не разбрах, за какво точно се борите?
    Поздрави!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...