История
Пред мене празната стая.
На стената лик пожълтял.
Кой е човекът, не зная,
не зная и как е живял,
но знам, че герой сигурно бил е.
Спасил е стотици деца
и геройски злите убил е
със свойта желязна ръка.
До него блести нещо нежно
със лъскаво-черни коси
и гледа героят небрежно
с безкрайно дълбоки очи.
Коя ли е? – тихо се питам,
навярно голяма любов.
И бавно картината пипам
и тънкия златен обков.
Навярно жена му нещастна
го чакала кротко в нощта,
а той със любовница страстна
отдавал се на греха.
Навярно е силно обичал
тез лъскаво-черни коси,
и във любов й се вричал,
и гледал я в тези очи.
А на сутринта тъжен,
героят си тръгвал смутен,
да си върви бил длъжен,
да изтече пак този ден,
деца да спасява отново,
да гледа пак свойта жена,
а тя да го моли с тревога
у тях да стои през нощта.
Пред мене празната стая.
На стената лик пожълтял,
кой е човекът, не зная,
не зная и как е умрял.
Глава бавно разтърсвам
и лъскаво-бяла коса.
С ръка пак сълзите избърсвам –
познавам аз тази жена!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
