30 may 2008, 18:57

История без край...

981 0 1
История без край


Плашлива започнах да говоря с теб,
когато започна да ставаш част от моя ден,
с моите приятели и моя свят.

Деликатно започнах да те опознавам
и да ми харесваш, въпреки че знаех,
че трябваше да се спра.

Страхлива започнах да разбирам,
че си част от мен, част, която не мога лесно, дори трудно, но не мога да се разделя.

Безкористно съхраних така в мен дълбокото чувство,
което ми възвърна детския щастлив
и безпроблемен розов живот.

Сигурна във всичко, свързващо ме с теб и в мен самата,
в усмивката, която по твоя вина грее неспирно,
с пеперудите, които така хвъркат из стомаха ми, когато те зърна,
с изтръпването, когато се доближиш
и с потреперването, когато ме заприказваш, и с всичко свързано с теб...

Несигурна в теб, не можах да ти разкрия всички мои прелестни чувства.
Не можех просто да ти обясня
колко много те обичам,
колко ми липсва и твоята обич.

Но за мое щастие и нещастие
детинското ми държание ме разкри и бързо ти се осъзна.
Как от най-добрият ми приятел се беше превърнал в човек,
който обожавам до болка, човек, за който и в ада ще отида...


                                                                            Това
                                                                               беше
                                                                                  началото
                                                                                     на моята история.
                                                                                          История, която трудно
                                                                                             ще завърша...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънчице Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересен стил имаш...Много ми допадна! Красиво пишеш!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...