История без край...

История без край


Плашлива започнах да говоря с теб,
когато започна да ставаш част от моя ден,
с моите приятели и моя свят.

Деликатно започнах да те опознавам
и да ми харесваш, въпреки че знаех,
че трябваше да се спра.

Страхлива започнах да разбирам,
че си част от мен, част, която не мога лесно, дори трудно, но не мога да се разделя.

Безкористно съхраних така в мен дълбокото чувство,
което ми възвърна детския щастлив
и безпроблемен розов живот.

Сигурна във всичко, свързващо ме с теб и в мен самата,
в усмивката, която по твоя вина грее неспирно,
с пеперудите, които така хвъркат из стомаха ми, когато те зърна,
с изтръпването, когато се доближиш
и с потреперването, когато ме заприказваш, и с всичко свързано с теб...

Несигурна в теб, не можах да ти разкрия всички мои прелестни чувства.
Не можех просто да ти обясня
колко много те обичам,
колко ми липсва и твоята обич.

Но за мое щастие и нещастие
детинското ми държание ме разкри и бързо ти се осъзна.
Как от най-добрият ми приятел се беше превърнал в човек,
който обожавам до болка, човек, за който и в ада ще отида...


                                                                            Това
                                                                               беше
                                                                                  началото
                                                                                     на моята история.
                                                                                          История, която трудно
                                                                                             ще завърша...