Тътен тих в нощ смирена,

вик и позив на жена-сирена.

С песен нежна и звънлива,

с коси и нрав на самодива.

Тя броди нейде по земята

и търси сродник за душата.

Плахо пее и нарежда рими,

чувствата лее несравними.

Слуша, гледа, търси в тъмнината

някой да ù върне топлината.

Като смъртник сянка вяла

търси него, за да бъде цяла.

По пътя срещна много други,

никой чувствата ù не събуди.

Сломена, ранена, дори ужасена,

Бога помоли да бъде спасена.

И чудо пратиха ù боговете,

въздух свеж за дробовете.

С усмивка сияйна той я дари,

а тя живота си му посвети!