8 oct 2019, 8:04

Историята на един клошар

  Poesía » Civil
1.5K 7 14

Пиян съм пак, приятелю, наздраве.

Седни на мойта маса... този камък...

Последното достойнство ме остави,

сега съм просто един клоун жалък.

 

А помниш ли ме какъв бях преди години,

когато имах своето семейство,

когато бях орел сред висините сини,

преди кръвта и черното злодейство?

 

Отне ми ги шофьора там пиян,

но даже ден не влезе във затвора,

а аз на камъка сега съм сам -

за съжаление и смях на всички хора...

 

Седни, приятелю, и ако имаш, дай петак

за да си купя пак шише ракия,

че трезвен ли съм, като вълк съм, единак,

и цяла нощ от болка към луната вия...

 

19.08.2016.

 

Георги Каменов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Няма никакви ядове, Доротея! Това даже ще е комплимент за мен!
    Благодаря ти!
  • Харесах. Усетих. От няколко месеца мисля да посветя разказ на един злочест господин, населил се под борчетата пред входа ми 😅 От прочетеното ми идва музата, ако позволиш, ако го напиша, ще го свържа с твоето (вдъхновено от..) 😊 Поздрави!
  • Благодаря, Ангелче. Много висока оценка ми даваш. Дано отчасти я заслужавам...
  • Благодаря на адаша и Пепи за коментарите.
  • mislitel (Георги Каменов) - какво му е на сайта? Той е само място, другото сами си го правим, я се стегни и не допускай да се поддаваш на "стреса"!
    Стресъри навсякъде, с лопати да ги ринеш, а ти с какво и как през тях ще минеш - избираш Ти!
    Защото в случая, тук и сега, си важният Ти!

    пп
    преди малко се смях с думата "протестъри", от там сега ми дойде "стресъри"

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...