Из поемата "Насаме със себе си
НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ №7/поема/
Със патерици и с бастуни,
вървим напред към старостта.
Изчезна онуй "цуни-гуни"...
Не сме подвластни на страстта!
И днес са дните ни по-сиви!
Забравихме се с радостта!
И сякаш ний сме по-злобливи...
Не търсим смисъл във света.
По-малко дните ни остават.
Не ще сме вечни във света.
Не търсим още чест и слава,
но мил ни е и нам света!
Но все таки вървим нататък,
с безсмислието си, напред,
с трохите, с малкия остатък,
без зов за нещо... И ответ!
И търсейки с очи и стави,
в тунела малка светлина,
с надежда зло да ни забрави,
но не и нашата злина!
Макар и скарани с живота,
и нас от Смъртта ни е страх!
До край сме впрегнати в хомота...
И аз за жалост остарях!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Славов Todos los derechos reservados
