Из щастието

Щастието е мисъл тиха.
Плод на утре, всеки ще го иска.
Щастието не лежи във вчера.
Не е жена, не познава ничия постеля.

Щастието е шепата с трохи във гълъбово ято.
Агнец заклан, виното във чашите разлято.
Във мъртъв лист от орех стар,
във поглед бистър, пред венчалния олтар.

Щастието е изкласила ръж, забравен глад,
обещание за пролет, дете обляно в смях.
Няма ме и мене, няма те и тебе там.
Днес е цяло лято, за зимата не знам...