Jan 10, 2014, 10:59 AM

Из щастието 

  Poetry » Phylosophy
505 0 0

Щастието е мисъл тиха.
Плод на утре, всеки ще го иска.
Щастието не лежи във вчера.
Не е жена, не познава ничия постеля.

 

Щастието е шепата с трохи във гълъбово ято.
Агнец заклан, виното във чашите разлято.
Във мъртъв лист от орех стар,
във поглед бистър, пред венчалния олтар.

 

Щастието е изкласила ръж, забравен глад,
обещание за пролет, дете обляно в смях.
Няма ме и мене, няма те и тебе там.
Днес е цяло лято, за зимата не знам...

© Елен Небесен All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??