Далечно или близко -
в сърцето разтоянията липсват.
Очите само се разплискват
и всичко се претапя без остатък..
А Изборът, проклетник кротък
свил се там на трона
държи верижката усмихнат,
а аз на място го догонвам.
Това, родина, дом или и двете
е като мираж на жадният в пустиня,
а Изборът, проклетник кротък,
стои на трона и ми се присмива.
Рисувам после със пастели
усмивка светла на лицето,
а очите така не са посмели
да кажат истината на сърцето.
Върти се на живота колелото
и бягат разтояния далечни,
а Изборът на трона отвисоко
ни казва колко сме мънички.