Избрах да Те покажа (когато обикнеш Душата си)
Избрах да Те покажа
(когато обикнеш Душата си)
Аз до днес не те познавах,
а все до тебе съм стояла.
Вярно – все те подминавах,
а ти на прага ми си спала.
Вече в мене се разхождаш
и харесвам да ти бъда път.
В точния момент дохождаш,
когато счупи се на две светът –
мрак, вини и страхове гъмжат
в празни, кухи рамки за картини,
и гладни фотографии ръмжат
на спомени, мълчащи от години –
а те – пустите невъзвращенци –
холограми – в тесни рокли демоде;
кратунки издълбани – вместо менци,
приютили в капка – жадното дете;
те – пресъхналите си дъна дълбаха
за капчицата „Аз”, от тайна глъбина -
животворна – в сърцето ми те вляха,
и ето ме – със истинската ми Душа.
Сянка си била на мен, или на тебе – аз,
била съм Нощ във моя Ден. Ала днес –
Ден съм във Нощта си – и дошъл е час –
да кажа „Красива си и гола! И така излез!”
Ренета Първанова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ренета Първанова Todos los derechos reservados
