Лъчите на деня нанизват се
на моята душевна плеяда,
отронени от Слънцето,
помилвани от вятъра
под звуците на ада.
В мен отекват борбени камбани,
огласяващи спонтаннта ми същност
и догарят ледени кристали,
в които дълго се оглеждах
във безпътност.
Пред себе си и красотата онемява
и погледът ù нежен в самота, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse