Издигнах в култ нахлуващата вечер
В последната декада на октомври
вървя към гребена на своя залез.
Дали съм аз бродягата бездомник,
в когото скалпела на бъдещето прави разрез?
Отхвърлих другите – ненужните ми вече,
иконите оставих във изгнание.
Издигнах в култ нахлуващата вечер
и ветровете с техните ридания.
Вървя по успоредни прави към безкрая
и там безбройните си образи събирам.
Кому са нужни няма да узная.
Вървя обзет от монотонност и не спирам.
Жестоко е да си самотен пътник
от влакове на времето прегазван,
в полета без звезди един отлъченик
от своя двойник в стих недоизказан.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Иконите оставих във изгнание!!!Настръхвам!
-
Отново блестиш!
-
Благодаря ви за интересните коментари и за Любими: Бо, Елка, Стойчо! Благодаря ти за чудесния коментар, Краси!
И специално към Бо: В проективната геометрия няма успоредни прави. Всеки две прави се пресичат или в крайна, или в безкрайна точка, а ролята на самотата е да изпрати крайното в безкрайността - на своеобразно заточение...
Специална благодарност за Любими и на absent (Наташа Биразова), както за настоящото стихотворение, така и за "Вярвам в утрото"!
Приемете поздрав от мен: https://www.youtube.com/watch?v=1jGP3CZ7wiM -
математика в поезията или поезия в математиката?
... и все така клонѝ, но не достига! -
Поздравления,Младен!🙏
-
"Жестоко е да си самотен пътник
от влакове на времето прегазван,
в полета без звезди един отлъченик
от своя двойник в стих недоизказан."
Трогателна изповед на Поета-самотник! Поздравления! -
Успоредните прави дали ще се пресекат някога, някъде в безкрая, поне докато съберем разноликите си образи?
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
