Nov 3, 2024, 11:57 PM

Издигнах в култ нахлуващата вечер 

  Poetry
140 8 7

В последната декада на октомври
вървя към гребена на своя залез.
Дали съм аз бродягата бездомник,
в когото скалпела на бъдещето прави разрез?
Отхвърлих другите – ненужните ми вече,
иконите оставих във изгнание.
Издигнах в култ нахлуващата вечер
и ветровете с техните ридания.
Вървя по успоредни прави към безкрая
и там безбройните си образи събирам.
Кому са нужни няма да узная.
Вървя обзет от монотонност и не спирам.
Жестоко е да си самотен пътник
от влакове на времето прегазван,
в полета без звезди един отлъченик
от своя двойник в стих недоизказан.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Иконите оставих във изгнание!!!Настръхвам!
  • Отново блестиш!
  • Благодаря ви за интересните коментари и за Любими: Бо, Елка, Стойчо! Благодаря ти за чудесния коментар, Краси!

    И специално към Бо: В проективната геометрия няма успоредни прави. Всеки две прави се пресичат или в крайна, или в безкрайна точка, а ролята на самотата е да изпрати крайното в безкрайността - на своеобразно заточение...

    Специална благодарност за Любими и на absent (Наташа Биразова), както за настоящото стихотворение, така и за "Вярвам в утрото"!

    Приемете поздрав от мен: https://www.youtube.com/watch?v=1jGP3CZ7wiM
  • математика в поезията или поезия в математиката?
    ... и все така клонѝ, но не достига!
  • Поздравления,Младен!🙏
  • "Жестоко е да си самотен пътник
    от влакове на времето прегазван,
    в полета без звезди един отлъченик
    от своя двойник в стих недоизказан."
    Трогателна изповед на Поета-самотник! Поздравления!
  • Успоредните прави дали ще се пресекат някога, някъде в безкрая, поне докато съберем разноликите си образи?
Random works
: ??:??