4 sept 2012, 21:13

Издънки 

  Poesía » Civil
546 1 1

                          Издънки

 

                           Лудост

 

      Включих телевизора и хлътнах

                          в Океана на Рекламата...

      От крясъци, лъжи и фалш

      блокира ми на мозъка програмата...

 

 

                       "Лейди Гарга"

 

     В бурното време на Стихията

                     навред цари идиотията!

     Човечеството тъне във заблуди,

                    а Светът е пълен с луди...

     Затънали в ламтежа за пари

                                                  до шия,

     плуват във море от кал

                                           и мръсотия...

 

 

                        EU синдром

 

     Каква е таз нечувана Мистерия?

     По рамото ни тупат и ни хвалят,

     когато сме затънали до гуша

                                       във Мизерия.

 

 

                      На приказка

 

     Събрахме се, побъбрихме,

                    и много сме се смяли...

     Природозащитници,

                пазете зорко кучетата!

     А хората пък кучета ги яли...

 

 

                 Венец от тръни.

 

     На Тоя свят Душата ми

                     се умори да страда...

     Моля Бог, на Другия поне,

                      да не съм във Ада.

 

 

                      Още ден...

 

     И днес във новините лазят

     само черни облаци по небосвода...

     Още ден в мълчание и отчаяние

                                  преживя народа...

 

 

                    Възхвала за Тато.

 

     Нямаше по неговото време

                       по магазините маслини.

     Нямаше и мандарини, шоколади...

     Верно, че заплатите ни бяха жалки,

     ама по негово време бяхме млади!

     Видно е, заслугите му не са малки.

 

 

        За "полицейската" държава.

 

     Полицаите стачкуват

                        и си клатят фалоса...

     Така геройски, вместо Реда,

                            охраняват Хаоса!

     И докато те си правят стачка,

     престъпник тякой,

              в ноща те  пребива,

                      за жалка десетачка...

     Цецо, не ги гледай,

                   че сред полицаите,

                                   има и мърди!

     Искат ли ти, дайвай им  пари!

     Нека имат, биричка да пият...

     Ама Законче им изчукай,

              бандитите да не ги бият.

     Че на друго място по Земята,

                                         няма май,

     от престъпници пречукан

                                          полицай.

 

 

                   Кошмар 2012

 

     Студ, студ, студ!

                          Като на Полюса!

     Дъжд, дъжд, дъжд!

                          Като на Тропика!

     Жар, жар, жар!

                          Като на Екватора!

     Книжката отворил,

     палавникът срича:

     Вече дори и Бог не ни обича...

 

               

                 На планетата Земя. 

 

     От ламтежа за Богатство и пари

     в гена на животното Човек

                                               заложен,

     животът на Земята вече става

                        тотално невъзможен...

     Разбраха го и тия със парите.

     Планети търсят.

           Искат да заселват висините...

 

 

                     2012 - все още...

 

     Цъфти щастлива Горчивария!

                                    Ухилена, напета!

     Щастлива е, че още продължават 

                  да я управляват Комунета...

 

 

                     Сбогуване

 

     Сбогом, мила Родино!

                        Довиждане и знай!

     При Теб отново ще се върна,

            щом пак станеш

                          Жадуван

                                      Земен рай...

 

 

              След края.

 

     Добро и Лошо,

     всичко свършва Тук!

     Напук на бурните

           човешки страсти!

     Вечен Мир,

           Блаженство

                           и Покой,

     сред корени

          на разцъфтели

                            храсти...

 

 

                       Поклонниците

 

     Докато джапахме

            във Социалистическото блато,

     се кланяхме на Правешкия Тато...

     При Демокрацията,

            пак по навик стар,

                    се кланяме  на Цар Пазар...

     Метани правим,

            затънали във Блатото до шия.

     Сякаш че  тоя Цар Пазар

                        не е човешка направия!

     Свещи му палим, сякаш тоз Пазар 

     ни е харизан и безценен

                                                  Божи дар!

     А той се пени, реве и вълнува.

     Без милост глътва всеки, който 

                            майсторски не плува...

 

 

 

                       Свидетелят

 

     В годините на прехода

                                      станах свидетел 

     как хубавата ми Родина,

         през векове наричана България,

     от държава на червена диктатура,

     се превърна във Република

                                                 Вандалия.

    

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сбогуване



    Сбогом, мила Родино!

    Довиждане и знай!

    При Теб отново ще се върна,

    щом пак станеш

    Жадуван

    Земен рай...





    Ха ха ха ха аа
    Даааммм. всеки може да работи, когато му се работи... ама когато не му се работи???
    Та и с Родината така - като на баницата мекото...
Propuestas
: ??:??