22 jun 2006, 20:13

ИЗГРЕВ

  Poesía
937 0 3

   Няма нищо на света
   по красиво от това
   да почувстваш с душа
   раждането на деня!

   Изгревът е като песен -
   следва ритъма небесен,
   няма думи, няма ноти,
   но пък радост той ни носи!

   Когато слънцето изгрява
   и сърцето ти запява.
   Наслади се на мига,
   ще настъпи пак нощта!

   Изгревът любов възражда,
   изгревът любов заражда.
   Щом отива си нощта
   завладява ни деня!

   Щом огреят ме лъчи
   в мен започва да тупти
   сърце изпълнено с живот,
   сърце огряно от любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дори Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...