Минава времето - къшей от лунна прозявка . Тичам към тебе в импулсивна забрава. На чувствата стремето пак ми крещи последна заявка за любов и мечти. Уморено, небето, от толкова много криле, боядисали до тъмно нощта, нахлува в сърцето ми. Пак са звезди думите ти далечни, студени и вечни. Лицето ти вятър остава в моите мисли сълзи. Така ли всъщност болка се става? Когато най те боли нощта си признава как гасне в твойте следи...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.