DRUGATA (Искам)
11 52
14 mar 2007, 17:58

Изгрев 

  Poesía
768 0 6
Минава времето -
къшей от лунна прозявка .
Тичам към тебе
в импулсивна забрава.
На чувствата стремето
пак ми крещи
последна заявка
за любов и мечти.
Уморено, небето,
от толкова много криле,
боядисали
до тъмно нощта,
нахлува в сърцето ми.
Пак са звезди
думите ти далечни,
студени и вечни.
Лицето ти
вятър остава
в моите мисли сълзи.
Така ли всъщност
болка се става?
Когато най те боли
нощта си признава
как гасне в твойте следи...

© Искам Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??