Изгрев
Минава времето -
къшей от лунна прозявка .
Тичам към тебе
в импулсивна забрава.
На чувствата стремето
пак ми крещи
последна заявка
за любов и мечти.
Уморено, небето,
от толкова много криле,
боядисали
до тъмно нощта,
нахлува в сърцето ми.
Пак са звезди
думите ти далечни,
студени и вечни.
Лицето ти
вятър остава
в моите мисли сълзи.
Така ли всъщност
болка се става?
Когато най те боли
нощта си признава
как гасне в твойте следи...
къшей от лунна прозявка .
Тичам към тебе
в импулсивна забрава.
На чувствата стремето
пак ми крещи
последна заявка
за любов и мечти.
Уморено, небето,
от толкова много криле,
боядисали
до тъмно нощта,
нахлува в сърцето ми.
Пак са звезди
думите ти далечни,
студени и вечни.
Лицето ти
вятър остава
в моите мисли сълзи.
Така ли всъщност
болка се става?
Когато най те боли
нощта си признава
как гасне в твойте следи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Искам Всички права запазени
