13 ene 2010, 13:04

Изгрев

  Poesía » Otra
1K 0 11

 

Звук –

оглася простор

велик,

камбанен звън,

ехти,

оглася,

но…

Кой го чува?!

 

Езеро - синьо,

като око,

планина

величествена,

слънце

и един човек,

в бяло облечен,

с цигулка в ръка

свири…

Звук на песен,

ехти – оглася

долини…

звук – лекуващ,

сърце – душа.

 

Изгрев!

 

09.01.10г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сириус Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Емилия - благодаря!
  • Петя - благодаря!
  • Камбанният звън се съотнася с божествения глас в хода на времето, сигналът за опасност за човечеството, нечутата истина.Звънът привиква към пречистване...
    Взиране в езерото провокира появата на мотива за самопознанието в самотата,отъждествяване на душата с него.Езерото е приближено до преходността на живота. Душата трябва да бъде пречистена, за да премине...
  • Ивон - благодаря!
  • Кина - благодаря !

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...