13.01.2010 г., 13:04

Изгрев

1K 0 11

 

Звук –

оглася простор

велик,

камбанен звън,

ехти,

оглася,

но…

Кой го чува?!

 

Езеро - синьо,

като око,

планина

величествена,

слънце

и един човек,

в бяло облечен,

с цигулка в ръка

свири…

Звук на песен,

ехти – оглася

долини…

звук – лекуващ,

сърце – душа.

 

Изгрев!

 

09.01.10г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сириус Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Емилия - благодаря!
  • Петя - благодаря!
  • Камбанният звън се съотнася с божествения глас в хода на времето, сигналът за опасност за човечеството, нечутата истина.Звънът привиква към пречистване...
    Взиране в езерото провокира появата на мотива за самопознанието в самотата,отъждествяване на душата с него.Езерото е приближено до преходността на живота. Душата трябва да бъде пречистена, за да премине...
  • Ивон - благодаря!
  • Кина - благодаря !

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....