12 nov 2009, 1:40

Изгубена

  Poesía
1.3K 2 3

Всичко във живота ми се срива -

щастието, болката, скръбта...

Всеки от мен си отива

и аз оставам пак сама.

 

Изгоних любовта и чувствата,

преливащи от моята душа.

Изгоних ги, но пак съм същата.

Този път обвита в самота.

 

Кръстих себе си Изгубена.

Не зная накъде вървя

с моята душа погубена.

Бягам, ала тук стоя.

 

Сложих маската на кучката,

за да мога да се отрека.

От себе си, от теб, от чувствата.

Сега потъвам в калната река...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лекса Джорджис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Върни Любовта и Чувствата,
    Самотата трябва да прогониш,
    защото тя е зло опасно
    и от вирът й трябва да изплуваш.

    Поздрав и от мен!
  • Търси си душата...не унивай!
    Тя те чака някъде...и като теб може би скърби...не и причинявай това..
    Поздрави!
  • !!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...