12 nov 2009, 1:40

Изгубена

  Poesía
1.3K 2 3

Всичко във живота ми се срива -

щастието, болката, скръбта...

Всеки от мен си отива

и аз оставам пак сама.

 

Изгоних любовта и чувствата,

преливащи от моята душа.

Изгоних ги, но пак съм същата.

Този път обвита в самота.

 

Кръстих себе си Изгубена.

Не зная накъде вървя

с моята душа погубена.

Бягам, ала тук стоя.

 

Сложих маската на кучката,

за да мога да се отрека.

От себе си, от теб, от чувствата.

Сега потъвам в калната река...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лекса Джорджис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Върни Любовта и Чувствата,
    Самотата трябва да прогониш,
    защото тя е зло опасно
    и от вирът й трябва да изплуваш.

    Поздрав и от мен!
  • Търси си душата...не унивай!
    Тя те чака някъде...и като теб може би скърби...не и причинявай това..
    Поздрави!
  • !!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...