Всичко във живота ми се срива -
щастието, болката, скръбта...
Всеки от мен си отива
и аз оставам пак сама.
Изгоних любовта и чувствата,
преливащи от моята душа.
Изгоних ги, но пак съм същата.
Този път обвита в самота.
Кръстих себе си Изгубена.
Не зная накъде вървя
с моята душа погубена.
Бягам, ала тук стоя.
Сложих маската на кучката,
за да мога да се отрека.
От себе си, от теб, от чувствата.
Сега потъвам в калната река...
© Лекса Джорджис All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
