Всичко във живота ми се срива -
щастието, болката, скръбта...
Всеки от мен си отива
и аз оставам пак сама.
Изгоних любовта и чувствата,
преливащи от моята душа.
Изгоних ги, но пак съм същата.
Този път обвита в самота.
Кръстих себе си Изгубена.
Не зная накъде вървя
с моята душа погубена.
Бягам, ала тук стоя.
Сложих маската на кучката,
за да мога да се отрека.
От себе си, от теб, от чувствата.
Сега потъвам в калната река...
© Лекса Джорджис All rights reserved.
Самотата трябва да прогониш,
защото тя е зло опасно
и от вирът й трябва да изплуваш.
Поздрав и от мен!