Всичко във живота ми се срива -
щастието, болката, скръбта...
Всеки от мен си отива
и аз оставам пак сама.
Изгоних любовта и чувствата,
преливащи от моята душа.
Изгоних ги, но пак съм същата.
Този път обвита в самота.
Кръстих себе си Изгубена.
Не зная накъде вървя
с моята душа погубена.
Бягам, ала тук стоя.
Сложих маската на кучката,
за да мога да се отрека.
От себе си, от теб, от чувствата.
Сега потъвам в калната река...
© Лекса Джорджис All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
