Nov 12, 2009, 1:40 AM

Изгубена 

  Poetry
920 1 3

Всичко във живота ми се срива -

щастието, болката, скръбта...

Всеки от мен си отива

и аз оставам пак сама.

 

Изгоних любовта и чувствата,

преливащи от моята душа.

Изгоних ги, но пак съм същата.

Този път обвита в самота.

 

Кръстих себе си Изгубена.

Не зная накъде вървя

с моята душа погубена.

Бягам, ала тук стоя.

 

Сложих маската на кучката,

за да мога да се отрека.

От себе си, от теб, от чувствата.

Сега потъвам в калната река...

© Лекса Джорджис All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Върни Любовта и Чувствата,
    Самотата трябва да прогониш,
    защото тя е зло опасно
    и от вирът й трябва да изплуваш.

    Поздрав и от мен!
  • Търси си душата...не унивай!
    Тя те чака някъде...и като теб може би скърби...не и причинявай това..
    Поздрави!
  • !!!
Random works
: ??:??