Изгубена надежда

Poesía » Filosófica

618 0 1

Грешки разни, страсти напиращи,

светът обременен всеки ден е различен,

безскрупулен свят, бих казала аз...

Свят на измама, където добротата почива в забрава.

Богат без измама като да летиш без криле, тъй горчиво невъзможно.

Тоя зaлюпен свят, лишен от човечност,

пълен с празни души...

Страст за власт и пари владее тез празни души,

грешките не са достойни за внимание сред парите,

жертви - хиляди,

души - покварени,

свят - чакащ спасение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0