Изгубена надежда

Poetry » Philosophical

612 0 1

Грешки разни, страсти напиращи,

светът обременен всеки ден е различен,

безскрупулен свят, бих казала аз...

Свят на измама, където добротата почива в забрава.

Богат без измама като да летиш без криле, тъй горчиво невъзможно.

Тоя зaлюпен свят, лишен от човечност,

пълен с празни души...

Страст за власт и пари владее тез празни души,

грешките не са достойни за внимание сред парите,

жертви - хиляди,

души - покварени,

свят - чакащ спасение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0