Изгубената изба

26 ene 2016, 22:33

Poesía » Del paisaje, Otra

455 0 5

Изгубената изба

Вечерта си шепти изветряло и тихо,
падат първите сънни сумрачни души
и отвън се разливат във хлъзгави стъпки.
Капки кръв... А дъждът ме праши ли, праши...
И поглъщам във жадната мисъл дъха й.
Хвърлен, мракът запява сонет разтрошен.
Тъжни котки събират трохички, окъпани
в черна кръв и изчезват във бяг разслоен...
Хрускат пръсти неволни в блестящите струни,
пада сетният лъч избеляла следа
и луната се скрива в шумяща изгубеност,
пада облак от сълзи в света изветрял...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

limeruna (Йоана)

2016-01-30T06:55:50+02:00
limeruna (Йоана)

2016-01-27T16:46:30+02:00

Мрачните въздействия са ни обвили отвсякъде, Валери Май това е единствената дреха, от която няма измъкване. Стихото е старо. Радвам се, че намина
limeruna (Йоана)

2016-01-27T13:12:32+02:00

Лейди! Желая ти слънчев ден!...
limeruna (Йоана)

2016-01-26T22:58:53+02:00

Мисана! Колко интересен коментар Благодаря ти и лека вечер!
vega666 (Младен Мисана)

2016-01-26T22:51:23+02:00

Една необичайна образност, облечена в матафорична пейзажност. Това може да бъде съзряно единствено от душа с инфрачервено емоционално виждане от спектралната гама, Лимеруна. Тайно подозирах, че получаваш такива видения, трудно достъпни за масовия зрител. Затова и присъстваш на подобни спектакли, като този визиран в творбата ти. Впечатлен съм и те поздравявам!