Изгубената изба
Изгубената изба
Вечерта си шепти изветряло и тихо,
падат първите сънни сумрачни души
и отвън се разливат във хлъзгави стъпки.
Капки кръв... А дъждът ме праши ли, праши...
И поглъщам във жадната мисъл дъха й.
Хвърлен, мракът запява сонет разтрошен.
Тъжни котки събират трохички, окъпани
в черна кръв и изчезват във бяг разслоен...
Хрускат пръсти неволни в блестящите струни,
пада сетният лъч избеляла следа
и луната се скрива в шумяща изгубеност,
пада облак от сълзи в света изветрял...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
