Отново сядам до огъня , и чувам писъците на изгаряща ми душа.
Решавам да се престоря на глуха
преди да съм хванала някоя пушка .
Бъдещето зад пердето на моя прозорец
ми се присмива за това какъв съм аз творец.
Часовника пред мен пее пък своята стара песен ,
винаги на времето остава той верен.
Въртят се в забързани кръгове стрелките
и тежки дни заместват онези - лесните.
Повредих тоз часовник тайно , имах да му кажа нещо много важно.
" Мастило тече ми във вените , поддръжа то мечтите,
и цапа листите онези белите". ...