Изхабено мастило

Отново сядам до огъня , и чувам писъците на изгаряща ми душа.
Решавам да се престоря на глуха
преди да съм хванала някоя пушка .
Бъдещето зад пердето на моя прозорец
ми се присмива за това какъв съм аз творец.
Часовника пред мен пее пък своята стара песен ,
винаги на времето остава  той верен.
Въртят се в забързани кръгове  стрелките
и  тежки дни заместват  онези -  лесните.

Повредих тоз часовник тайно , имах да му кажа нещо много  важно.
" Мастило тече ми във вените ,  поддръжа то мечтите, 
и цапа листите  онези белите".
Бъдещето зад пердето щом чу ,  изскочи и
мастилото  от вените набързо източи.