Знам как пее тъжната китара.

Това не е песен за всеки...

Ще стене самотнa, спомени ще навява.

Така боли в сърцето, така боли и в мене...

Сълзи когато напират,

ще се справя ли с тях?

Когато не мога да спра

и в мен толкова очи се взират,

дали пред тях сълзите си ще въздържа?

Дали ще свикна с тази болка?

Дали ще търся изход друг?

Дали да се предам на чувството познато,

или ще тръгна по незнаен път?

Сърцето все превзема разума.

Така е трудно за решението...

Как да научиш самотата си 

да не прозира в погледа ти празен...