Изживях те под дървото с мъховете. Изживях те в погледа на малкото дете. До колоната те изживях в сълзата ти. И на спирката с протегнати ръце. Изживях те във гората, в пробега. И във вечерите самота. Изживявах те в прегръдката, във мислите си. И на моста, в слънцето, във песента. И на гарата в дъжда, в раздялата. В спомена за пейката, небето. За странния имел без Коледата. В стъпките, отекващи в сърцето. Изживях те във последната ни среща, в погледа ти, в отпътуването. Изживях те, бързайки в световъртежа. Но как да оживея след... сбогуването?
Да съгласна съм с предишния коментар. Истинската любов никога не си отива наистина... Но най-силно боли, когато отпътува нанякъде... ;( Поздрав за чудесния стих!
как се изживявя това...мен питай...
и сбогуване...почти смъртоносно...никога не се изживява...
носим си болката докрая...с обич, за теб и тази прекрасна творба.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.