Изживях те
Изживях те
под дървото с мъховете.
Изживях те
в погледа на малкото дете.
До колоната те изживях
в сълзата ти.
И на спирката с протегнати ръце.
Изживях те
във гората, в пробега.
И във вечерите самота.
Изживявах те в прегръдката,
във мислите си.
И на моста,
в слънцето, във песента.
И на гарата
в дъжда, в раздялата.
В спомена за пейката,
небето.
За странния имел
без Коледата.
В стъпките, отекващи в сърцето.
Изживях те
във последната ни среща,
в погледа ти,
в отпътуването.
Изживях те,
бързайки в световъртежа.
Но как да оживея
след... сбогуването?
под дървото с мъховете.
Изживях те
в погледа на малкото дете.
До колоната те изживях
в сълзата ти.
И на спирката с протегнати ръце.
Изживях те
във гората, в пробега.
И във вечерите самота.
Изживявах те в прегръдката,
във мислите си.
И на моста,
в слънцето, във песента.
И на гарата
в дъжда, в раздялата.
В спомена за пейката,
небето.
За странния имел
без Коледата.
В стъпките, отекващи в сърцето.
Изживях те
във последната ни среща,
в погледа ти,
в отпътуването.
Изживях те,
бързайки в световъртежа.
Но как да оживея
след... сбогуването?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Михалева Всички права запазени
