Изживяно

konche (Криста)
83 125

19 sept 2010, 17:30

Poesía » Otra

535 0 1

Ехото разстила се в главите ни -

като забравен звън на призрачни камбани.

Есенни събития измислени

си играят с нас и правят рани.

Дъжд пороен във сърцата ни,

сякаш чакал сто години прилива.

А отвъд това - в душите ни -

сто слънца жадуват изгрева.

Горделиви бяхме, сме, ще бъдем -

хорска орис, наша суета измислена.

Но така не ще пребъдем

в тоя свят, кован за истина.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.