konche (Криста)
83 125
Sep 19, 2010, 5:30 PM

Изживяно 

  Poetry » Other
536 0 1

 

Ехото разстила се в главите ни -

като забравен звън на призрачни камбани.

Есенни събития измислени

си играят с нас и правят рани.

 

Дъжд пороен във сърцата ни,

сякаш чакал сто години прилива.

А отвъд това - в душите ни -

сто слънца жадуват изгрева.

 

Горделиви бяхме, сме, ще бъдем -

хорска орис, наша суета измислена.

Но така не ще пребъдем

в тоя свят, кован за истина.

 

 

© Криста All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??