Пак стоя до късно навън,
пак нямам спомени от сън,
навън се съмна и светлината лицето ми озари,
търсейки нещо в душата ми, пълна със мечти.
Лесно аз не се предавам,
силно емоциите си изживявам,
но за действията си не съжалявам
и вярна на себе си докрай оставам.
© Александра Георгиева Todos los derechos reservados
Хубава идея, Александра.