Колоната пълзи нагоре,

 по тесен улей, заледен.

Ний още нямаме умора.

На слънцето е този ден!

Снегът скрипти неравномерно.

По него хората вървят.

Море от зъбери безмерни...

Лъчите слънчеви блестят!

... Наклонът става главоломен...

Ти търсиш стъпки настървен.

О, като далечен спомен

светът от теб е отделен...

Напрягаш мускули и стави.

От страх си просто отмалял!

Сърцето бие... И се дави!

За глъдка въздух пак си спрял!

Събираш сили и отново

затърсиш стъпките с ръце...

Но тук предателско олово

налива  тежките нозе!

Безизходност във теб  пулсира!

Гнети те животински страх,

мотора ти до край форсира...

Ще станеш ли върха със тях?!

Над бездната за миг застанеш...

А бездната под теб бучи!

Назад не можеш да подхванеш!

О, трябва да се изкачиш!

Възторгът ни къде остана

и приказната планина,

и радостта ни от зарана,

когато махахме крила?!

Къде отиде радостта ни

от слънчевата планина?!

И силата, и младостта ни?

Там в дъното ли остана!?

2    Но ето, стигнахме небето!

На две крачки е върха!

Изпълва се със кръв сърцето!

О, няма го и в теб страха...

И силите се удвояват!

И радостта ни не мълчи!

Надеждите ни оживяват...

Колоната ще изкачи!

Най-първите са вече горе...

Остават разкрач или два!

Не чувствам гадната умора...

Понесоха ме пак крила!

О, аз съм вече победител!

Върхът е в моите крака.

Обхожда ехо планините...

Щастлив съм истински сега!

Какъв простор!

Каква картина!

На мойта длан

е таз  страна!

Безкрайна белота, незабравима...

Качихме се навръх света...

  25.12.1972г.хотел“ Мальовица“