2 jun 2012, 10:03

Изкушение 

  Poesía » De amor
670 0 0


Нечисти помисли. Малко дим и цигари.

Еротични разкази. Размазани мисли.

Бели стихове и малко романтика.

 

Вани, пълни с вино, и чаши, пълни с пяна.

Непокрити възвишения и срамни приказки.

 

Леки въздишки и прекалени погледи.

Врязват се в красивото и остават в сегашното.

 

Легло, пълно със страсти – така неугасващи,

а ти давиш ги в ръцете си мъжествени.

 

И нищо друго няма значение сега.

Света отдавна го няма, само ти.

Само ти в малката ни възвишена илюзия.

 

Прекарваш пръстите си, думите си

там, където карат ме, без да желая дори,

без да осъзнаваш, караш ме да полетя.

 

Искам те така, всяка нощ до мен.

Тук и сега те искам, сякаш завинаги.

 

Поглеждам в очите ти – толкова красиви.

А ти поглеждаш в моите и потъвам някак си.

 

Ще отида където кажеш, с теб ще отида.

Само ме вземи в твоите обятия.

 

И аз отново съм сама и за теб си мисля.

Мисля си как искам всичко това

да не бъде само мечта, изгубена в съня.

X

© Виктория Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??